Автобиографично

Представяте ли си? И до тук го докарах. Автобиографично някакво. Да си говорим за това, което съм бил някога. Ами хайде, щом ви се чете…

Детство(5-12)

Интересно. Открих електричеството и огъня. Два много важни елемента в моят живот. Майка ми и баща ми не бяха особено доволни от този факт, предимно защото успявах да нанеса огромни поражения върху семейната собственост. Реагириха агресивно и понеже не знаеха как да се спасят от напаст като мен, ме записваха на всевъзможни уроци по всевъзможни неща.

Така например няколко години съм вземал уроци по спортни танци, доста години на сила ме караха да рисувам, изучавах два чужди езика, без да споменаваме че имаше и някакви уроци по цигулка, които се опитвам да забравя.

А аз упорито исках да се занимавам с компютри. Да ми се неначудиш. Бях шест годишен, когато се сблъсках с тях. Буквално се блъскахме с тях. Твърди бяха тия Правец-8б. От дърво. Което всъщност е по-добре, отколкото металните Правец 16. Те не ставаха за блъскане, защото бяха модерни в далечната 1992-ра. Чак до 1996-та не си позволявах. После ми купиха 486/DX2 и спокойно ритах Правец-а, макар да е метален. Ама бях поотраснал вече, та имах подход към тия неща.

Пубер(12-19)

Ами и тука никой не гледаше с добро око на моите заигравки с огъня и електричеството. Не ги разбирах тия хора. Мъчението с учението продължи. Чуждите езици станаха три. Обаче глупавите неща като танцуване и рисуване отпаднаха.

Оказа се, че съм по-добър в математика и физика. Опитаха се да ме влачат на състезания. Първо по математика, после и по физика. Естествено – провалих се. Заради “несериозно отношение”. Младежка ми работа. Не разбирах концепцията на това – да се състезаваш да решаваш задачи. Глупаво ми изглеждаше. Глупаво ми изглежда и сега. А като го споделиш със преподавателите си и те се засягат. Иди ги разбери.

Ранни младежки години(19-21)

Осъзнах, че тряба да стана поне милионер. И то бързо. А станах студент. Светкавично събрах група съмишленици от университета и съставихме план. Арестуваха ни след седмица и половина. За първи път. Общо за една година – шест пъти. Упорити сме, трудно се отказваме. А и поумняваме. В съдилище още не съм стъпвал като обвиняем(да чукна на дърво).

Отказах се от бързите методи на забогатяване, че там полицията се е ококорила и дебне. Все още обаче имах планове да бъда милионер. Някога.

Младежки годинки(21-25)

Придобивах различни знания в подходящите области, които да послужат за пъкленият ми план за превземане на Вселената. На няколко пъти се отказвах от плана, но после пак се връщах към него.

Тези дребни засечки бяха причинени от Врагът, на който за малко да предложа бракосъчетание. За щастие справедливостта възтържествува и се Врагът трови живота на някой друг невинен и нищо неподозиращ индивид от мъжки пол, а аз спокойно съм се върнал към плановете си.

Предпенсионна възраст(25+)

Събирам подходящите хора, за изпълнение на гореспоменатият план. Бавно и методично го изпълняваме. Ако се движим в срокове, една петилетка би трябвало да стигне.

Евентуално може да възникнат засечки. Има прекалено много Врази, лазещи из леглото ми. И много кандидат Врази. Все още съм ловък в маневрите, но осъзнавам, че ще остарея и някой ден ще попадна на някой коварен Враг, който ще ми е последният. Тъжно! Опитвам се да не мисля за този момент. Дано се случи след като реализирам плана си.

2 thoughts on “Автобиографично

  1. Ха така! ; ) Все едно се погледнах в “огледалото” : )
    Успех с “плана”!

  2. Умен си. Ще те чета от сега нататък. Кой съм аз?
    Някой като теб.

    Желая ти успех с плана! :)

Comments are closed.